Гъвкава пазарна политика :: Минало, заминало. . ., пак сме ние!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.12.2017 12:02 - Минало, заминало..., пак сме ние!

Автор: stotzen Категория: История

Прочетен: 1179 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.12.2017 12:32

България е на три морета при цар Иван Асен II - възстановяват се правата на Патриарха и се сменя целият гръцки клир с български свещеници! В българската история няма по-изкусен държавник и дипломат от цар Иван Асен II. Когато поема властта, политическата обстановка на Балканите е много сложна - България е заобиколена от враждебно настроени държави, които непрекъснато са в остри междуособици, завършващи не само с военни действия, но дори и с войни. Благодарение на гъвкавата си и умела политика цар Иван Асен II успява да си върне почти всички земи, загубени по време на царуването на цар Боил - Белградска и Браническа област, които България получава след преговори с унгарския крал Андрей II, заздравява отношенията си с Латинската империя, дори става Регент на малолетния им император Балдуин II, в резултат на това България си възвръща и Пловдивска област. Цар Иван Асен II става безспорен владетел на Балканския полуостров след битката при Клокотница, близо до Хасково, на 9 март 1230 г. - българите пленяват епирския владетел Теодор Комнин заедно със семейството му, пленена е и цялата му ромейска войска, оцеляла след страшната битка. Според летописците цар Иван Асен II проявил човеколюбие и скоро след битката освобождава всички пленени войници. Проявеното благородство е високо оценено от епирските ромеи на Тесалия, когато цар Иван Асен II нахлува с войските си на тяхна територия, местните ромеи не оказват съпротива, в резултат на което българските войски успешно завладяват редица крепости и селища. Така цар Иван Асен II изгражда "България на три морета" - от Черно до Бяло и до Адриатическо! Това голямо събитие е увековечено от цар Иван Асен II с надпис, който той поставя върху каменна колона в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в столицата Търново - надписът гласи: "В лето 1230, трети индикт, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, въздигнах от основи и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите Четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си разбих гръцката войска и самия цар кир Теодор Комнин и плених войските му боляри. И цялата му земя превзех от Одрин до Драч - гръцка още арбанишка и сръбска.Намиращите се около Цариград градове и самия този град владееха франките, но и те се покориха на десницата на царството ми, понеже цар освен мен нямаха и благодарение на мен съществуваха. Защото така повели Бог и без него ни дело, ни слово се изпълнява. Нему слава во веки веков". В чест на победата при Клокотница и разширяването на България на три мо цар Иван Асен II наредил да се отсекат юбилейни златни монети - това е единствената златна монета, отсечена в средновековна България. Веднага след завладяването на Македония през 1201 г., цар Иван Асен II възстановява и правата на българския патриарх върху целокупна "България на три морета", като поставя Охридската българска архиепископия в негово подчинение, (преди това време целият клир на архиепископията е бил гръцки - от митрополита и епископите до свещениците)! През цялото си управление цар Иван Асен II проявява особено внимание и благочестие към обновената българска църква - това се потвърждава от "Синдик на българската църква", където се казва: "Великият и благочестив цар Иван Асен, син на стария цар Асен, който, като имаше голяма любов към Бога, прослави и просвети българското царство повече от всички български царе, които бяха преди него, който създаде манастири и ги украси богато със злато, бисери и скъпоценни камъни и всички свети и божествени църкви надари с много дарове и обяви пълна свобода за тях, а всички свещенически чинове - архиереи, свещеници и дякони, почете с голяма чест". Ето защо можем да обобщим, че след 1230 г., православната църква в Македония е напълно българизирана! Цар Иван Асен II е направил много и за разширяването на търговските връзки със съседните страни - през 1230 г., е издал дарствена грамота, с която разрешава на дубровнишките търговци да развиват безмитна търговия върху определени територии в България. През 1241 г., цар Иван Асен II умира и веднага след неговата смърт България е сполетяна от голямо татарско нашествие, настъпват и сериозни сътресения в дворцовия живот на страната ни - възникват различни интриги, военни проблеми, на престола се възкачва Михаил II Асен, от брака на Иван Асен II с Ирина, дъщерята на бившия епирски владетел Теодор Комнин. Никейците и епирците ни нападат и последователно превземат Сяр, Мелник, Родопската област и Средна Македония, градовете Стоб, Велбъжд, Скопие, Велес, Просек и др., губим и крепостите Воден, Острово, Битоля, Охрид и Прилеп, на практика отново губим цяла Македония. През 1253 г., след смъртта на никейския император Йоан Ватаци, българската войска напада изненадващо Никейската империя и успешно си възвръща Родопската област, като превзема редица крепости без особена съпротива, защото българската войска е получила силна подкрепа от българското население, живеещо по тези земи. Скоро след това никейците са прогонени от Беломорието и Македония.

Нагоре