Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2019 07:34 - НИЕ-209 Гладната стачка на Едвин Сугарев - продължение
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 448 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.12.2019 07:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

14 юни 1993:
Филип Димитров в Отворено писмо до Президента на Републиката: “Господин Президент, в изявлението си от 13 юни т.г. Вие отправихте обвинения към политическата сила, на която имам честта да бъда председател, за това, че цели конституционна криза, разрушаване на парламентарната демокрация в България и диктатура. Подобни изявления са или безотговорни, или целят съзнателно да объркат представите на българските граждани за това кое действие е демократично и кое не е, или говорят за пълно неразбиране на принципите на демокрацията. Ако вие сте в състояние да посочите поне едно действие, организирано от СДС, което е съставомерно, аз като председател на НКС на СДС ви призовавам незабавно да го съобщите на компетентните органи, и за да не изглежда тази покана безсмислена, и поемайки отговорността за действията на Съюза, аз се отказвам от депутатския си имунитет. Независимо от това обаче, считам, че Вие сте длъжен да разясните пред нацията какво Ви дава основание да говорите ‑ не за себе си, а за нас ‑ като стремящи се към диктатура, и Ви призовавам на незабавна публична среща-диспут.”
На
другия ден чрез средствата за масова информация президентът отговори така: “На обвиненията ви в стремеж към диктатура съм отговарял многократно. Отговаря им и цялостната ми политическа дейност. Подобни диспути са чиста загуба на време.”
Поради нежеланието на Президента диспут нямаше.
Позиция в “Труд”, неподписана:  “Това са същите хора, които хем искат избори, хем ги е страх да напуснат Парламента, защото не са сигурни дали ще влязат в следващия. След като се репчеха няколко месеца, че ще си върнат властта чрез урните, те поискаха оставката на президента. На нормален език това означава заговор за сваляне на законния държавен глава. Г-н Сугарев е афишът на това беззаконие. След него пъплят послушни сини кметове, които безропотно изпълняват указания на комисарите от “Раковски”134.”
В този същия ден и цялата следваща седмица започнаха и продължиха стохилядните митинги на СДС в София на пл.
”Демокрация”, преливащи в нощни бдения и отново в митинги на следващия ден.

Многохилядни митинги се състояха във всички големи градове на страната в периода от 15 до 25 юни 1993 година.
1274000 души се подписаха във всенародна подписка, искаща оставката на Желев и нови предсрочни парламентарни избори. (Може уверено да се предположи, че в този един милион и четвърт подписали се, не е имало нито един, който да е гласувал за Велко Вълканов със социалистическата бюлетина преди 18 месеца.)
"Труд" съобщава: "7500 били протестиращите в страната. Компетентни органи, помолени да внесат яснота за големи маси протестиращи хора в страната, вчера дават следните цифри за участниците в митингите на СДС: Варна-2000 души, Пловдив-1000, Стара Загора-1000, Пазарджик-200, Русе-500, Добрич-150, В.Търново-500, Бургас-1000, Габрово-400, Ямбол-50, Смолян-50.".
Не просто "компетентни органи", а една точно назована Агенция за проучване на общественото мнение "Пома", отпечатва в "Отечествен вестник" (28 юни 1993) резултатите от свое проучване в 14 общини на град София за периода 22-26 юни 1993. На въпроса "Поддържате ли управлението и политиката на президента Желев?" 70,27% отговарят "не" и само 24,09% казват "да". В класацията на "политиците и държавниците  у нас, на които бихте отдали доверието си" Филип Димитров събира 179 точки, Едвин Сугарев е втори с 145. Желев е пети с 68 точки подкрепа.
Анкетата завършва с думите "За общественото мнение в страната ще ви информираме в някой от следващите броеве". Не можах да намеря нищо повече
в някой от следващите бро-еве. Най-вероятно са им свили сърмите на тези от "Пома" – изобщо, защото повече никъде не срещнах това име. За сметка на тази Агенция, "изплуваха" други от типа на "Ем да, ем не".
Любен Дилов-младши, гл.редактор на в.”Експрес”, кукувец-козлодуец: “Вместо мадами, в Пловдив опъват палатки.”
Иван Радоев, писател и драматург:  “Бих искал да изразя болката си от царящото в нашето общество деформиране на съзнанието от политиката. Тъжно е, че най-податливи на това се оказаха най-крехките ‑ хората на интелектуалния труд. Тъжно ми е, че това се случи и с дълбокоуважавания от мен Едвин Сугарев. И пак с голяма болка констатирам, че вината за тези крайности на деформираното от политиката съзнание, както и отговорността за съдбата на Едвин, трябва да бъде споделена, да бъде поета и от хората в НКС, а не от президента.”
Петко Огойски, ексдепутат във ВНС от БЗНС “Никола Петков”: “Като човек и гражданин, при това колега на Едвинчо от “идиотското” ВНС, протестирам и търся спасение от това същинско издевателство на тази уж “национална” телевизия, заела се изцяло с трагикомичния акт на един суетен глезеник.”
Веска Нинчева от Враца:  “Моля всички ви, които влизате в кабинета на Желев. Свалете портрета на Левски зад неговото бюро. Желев не бива да цапа това свято име с присъствието си.”
Енчо Мутафов: “Президенте, иди при своите!”
Блага Димитрова, вицепрезидент на Републиката, изявление по телевизията: “Над политиканските речи на надлъгване, над вестникарските арии на клеветите, над министерския пресипнал хор от фалшиви обещания, над цялата кряканица в жабуняка на блатните лидери, над микрофонията на лъжата и демагогията ‑ внезапно прозвуча един кристално чист камбанен звън на съвестта. Скъпи Еди! Ти не си сам срещу многоустата ламя на лъжата. Да! Има върхови моменти в историята, когато поетика и политика се спояват в едно. “Свестните у нас считат за луди”, и все пак. И все пак!  Моралът не е наивност, а мъдрост. Не мога повече да мълча и да преглъщам болката си. Направих всичко по силите ми, за да се стигне до взаимно разбирателство. Все още храня една отчаяна надежда, че нравственият жест на Едвин Сугарев ще предизвика нравствен ответ. Съжалявам. Заплахата в обръщението на президента снощи ме доубеди в единствения излаз от задънения тунел: решително да се тръгне към най-демократичната мярка ‑ парламентарни избори. Боят се от избори нечестните и недостойни властници”
Анна Серафимова:  “В спора с президента всичко може да се преиначи и обори, но има два неопровержими факта:
1. Кандидат-президентът, който не беше съгласен със СДС, заяви това не преди, а след изборите.
2. Формулата “президент на целия народ, а не на определена политическа сила” ни най-малко не оправдава тоталното противопоставяне, в което президентът застана срещу една политическа сила, и то тъкмо срещу тази, която го направи президент.”

15 юни 1993:
Пепа Витанова, в.”168 часа”: “Мафията от ул.”Раковски” 134 копнее да окървави България.”
Друга “журналистка” ‑ Капка Георгиева: “Еди, поне се самоубий като поет!”
Проф. д-р Иван Маразов, пак в “168 часа”: “От борда на кораба-майка Сугарев щял да се обърне към народите на земята със слово, в което щял да ги призове да възстановят А.Агов и И.Инджев на държавна служба, ако те (народите) желаят Той (Сугарев) да осуети разцепването на Луната. Неадерталската демокрация пак ще победи “с малко, но завинаги”. Дарвин ще бъде изключен от съзнанието. Прометей ще бъде забравен.”
"Дума дупка не прави", Димитър Петров:
"Единственото спасение е СДС да се изнесе някъде в Космоса и там на нови политико-географски пространства да построи своя синя цивилизация. Основополагащ обществен принцип на новонаселената планета ще е "Всеки се грижи за себe си, а за всички – НКС". Който направи изявления, несинхронизирани с мозъчния тръст на НКС, ще бъде замразен за 5 светлинни години в могъщия фризер на вакуума. Личната свобода на поданиците на Седесария ще е гарантирана от специално постановление на НКС за принципите на единомислието, основаващо се на девиза "Едно СДС, един цар, един народ, един акъл, един Еди". При тези условия ще е възможно да се осъществи предизборната програма на синята коалиция, за което на Земята вече няма възможност."
Габриела Николова, журналистка в.”Континент”: Късно вечерта пред Мавзолея имаше бдение със свещи.
Малко преди това Вили Кавалджиев подкани хората да отидат да пикаят в мавзолея. Полицаи охраняваха пл.”Батемберг” от всички страни. За подготвяни провокации намекваха осведомени.”
Ген. Коста Богацевски, гл.секретар на вътрешно М-во: “В тази ситуация съвсем малка група от хора, които нямат подкрепа, могат да предизвикат много сериозни неща. И точно поради това, те се опитват да я получат чрез някой предизвикан конфликт.”
Деян Кюранов:  “Аз жертвам себе си ‑ но ТОЗИ ми е палачът”, казва Едвин Сугарев и сочи. На нас. С мисълта, че ние си знаем работата. Да заклеймим! Да отмъстим! Да пречупим престъпната ръка и прочие. Странна морална логика ‑ със страшни последици. Защото сред нас веднага се намериха и кандидати лично да изпълнят това послание. Партийно дресирани и безогледни. Храбри и морални като погромаджии.”
Доньо Донев, аниматор, карикатура във в.”Тримата глупаци”:
‑ Бай Едвине, като се освободи България, ти какво ще правиш?
‑ Ще отида да гладувам в други страни.”

16 юни 1993:
Валерия Велева и Ана Заркова, в.”Труд”: “Към гражданска война ни водят тъмносини атамани.”
Кръстьо Петков: “За мен президентът беше и си остана най-уважавания политик в България, мисля, че това, което ще кажа, ще бъде разбрано добре. Струва ми се, че д-р Желев, като изключим визитата при Едвин Сугарев, не реагира по най-добрия начин или не беше посъветван да реагира по най-добрия начин. Мисля, че тонът на неговата декларация можеше да бъде по-умерен. Не биваше още на следващия ден след създаване на палатковия лагер да се припомня какви пълномощия има той по конституция. В никакъв случай да не отговаря на нападките за “пъклен преврат” с контранападки за “организиран сценарий”  за установяване на диктатура.”
Съобщение в пресата: “След стохилядния митинг на СДС на 14 юни Желев е свикал късно през нощта в резиденция “Бояна” лидерите на АСП, партия “Либерали”, БСДП (Дертлиев), ДПС, Демократичен съюз на жените, НСД, КНСБ, “Подкрепа” и партия “Нова България” на разговори за обстановката в страната.”
Александър Йорданов, вечерта по телевизията: “Една от причините за напрежението в страната е липсата на истина за миналото. Парламентът би могъл да поправи тази грешка, като приеме незабавно закон за разсекретяване на досиетата.”

17 юни 1993:
Говорителят на президента съобщи, че Желев подкрепя обръщението на Ал.Йорданов за разсекретяване на досиетата.
ПГ на СДС с голямо мнозинство изключи сините депутати Тошо Пейков (партия “Либерален конгрес”) и Васил Михайлов (Нова СДП) затова, че открито се обявили за напускане на парламента от депутатите на СДС.

18 юни 1993:
Заседание на НКС на СДС взе няколко решения:
‑ кампанията на тема “досиета” цели да бъде отклонено вниманието на общественото мнение в друга посока;
‑ правителството на Беров не се нуждае от ремонти, а трябва да бъде свалено;
‑ сега не е момент СДС да се откаже от парламентарната борба (против решението са били само представителите на Нова СДП и “Либерален конгрес”).
Светлана Кръстева, журналистка от "Труд" пише: "Ф.Д. прави свирки на хората, за да издухат президента."

(И се подписала, боже. Ами, това е виждала, това е правила, такива примери дава.)

А лично г-н Пфое по същото това време си прави имидж(?), връчвайки ключовете на един "Форд Мондео CLX" на световната рекордьорка Стефка Костадинова. Въпросителната в скоби е поставена, защото под снимката във в. "Труд" на трогателната церемония, има интервю със спортистката. Людмил Неделчев й задава следния въпрос: Спомена за обърканото време –  как реагираш на днешния ден? "Нашата Стефка" отговаря така: "Твърде много съм заета с работата си, за да получа повече истинска информация за всичко около нас. Няколко пъти съм казвала, че съм и ще се боря за победа на демокрацията, но всички тези гладни стачки, палаткови лагери, битки за власт водят до хаос, а в него аз се чувствам зле. Състезавам се в световния елит, побеждавам, връщам се с вълнение сред хората, за които нося тези победи и ... намирам за благодарност разбит апартамент."

Чувствате ли внушението? "Тези дето лежат по паважа" (цитатът е от в.“Дума”) ограбили апартамента на победителката. А не онези, дето си пият питиетата в дискотеките и заведенията, собственост на... да ги наречем, "лъвовете" от следващото футболно лято на 1994 година. Които са лични приятели на самата Стефка! И са твърде заети с работата си, за “да получат повече информация”.
Защо това словосъчетание ми напомня нечии стратегически изявления
от 1991 година например?

19 юни 1993:
Започнаха да се появяват първите искания за предсрочни парламентарни избори от формации, подкрепящи  Ж. Желев:
Двудневно съвещание на КТ “Подкрепа” в Кюстендил: “Избраните сега хора не правят чест на държавата. Кредитът на обществено доверие към кабинета на Беров вече е изчерпан, въпреки парламентарната подкрепа.”

23 юни 1993:
Депутатите от БСП, ДПС и НСД гласуваха промени в кабинета на Беров. Изгърмяха два от “предпазните бушони” на Народния Избраник ‑ министрите Нейчо Неев (заместен от Кирил Ерменков ‑ БСП) и Марин Тодоров (заместен от Марко Тодоров ‑ син депутат от ВНС, подписал К.). На мястото на починалия Михаил Вълчев беше назначен известният Петър Корнажев (най-после!).
В знак на протест срещу тези гласувани промени в правителството депутатите на СДС напуснаха за един ден пленарната зала.
Николай Стефанов, зам.главен на “Труд”: “ Експертите ще изчисляват колко струват бензинът и денгубите на десетките водоноски и лайнярки, които вчера задръстиха движението в центъра на столицата, за да си развяват сините байряци с надути клаксони. Глупаво ще бъде да се обяснява, че през последните дни общинските служители от гол ентусиазъм набиват паважа около Ларгото и искат оставки на президент, правителство, парламент. И по живково време те бяха служебно ядро на спонтанните манифестации.”
Полк.Иван Бацаров,
дир. Национална полиция: Престъпниците се възползват от заетостта на полицията край палатките и по площадите, и в тези дни ескалира престъпността.”
Желю Желев, интервю за Лиана Панделиева в “Труд”:  “Дори когато Кол беше тук, те самия Кол освиркаха и той ги видя що за хора са, дето са налягали там. Това да те бутнат на една демонстрация, да клекнеш и да тръгнеш по света да казваш: “В България бият”, да тръгнеш за Япония, да тръгнеш за Европа и да говориш тези неща?! Друг пък тръгва за Америка да говори, че в България има рекомунизация ‑ недейте инвестира. Това са хора, които за мене никога не биха могли да бъдат истински патриоти.”

(Допълвам за посещението на Хелмут Кол:
Дежурният редактор на в."Труд" от 12  юни 1993 година е написал под една снимка на своя фоторепортер Иван Донов следното: "Вчера канцлерът Кол се срещна и с премиера Любен Беров. На път за летището германският канцлер бе овикан и освиркан от жителите на палатковия лагер под президентството".

Въпросната снимка е пред мен. Гледам я и броя. На нея се виждат около 30 човека. Всички са вдигнали високо два пръста със знака за победата на СДС, и на европейците също. Лицата им се виждат добре, те са разтревожени, а не гневни. Сигурен съм, че тревогата им идва от факта, че германският канцлер се е затворил в бронираната кола заедно с омразния им Беров. Само една жена е вдигнала ръката си, като че ли кълне. И за нея съм сигурен що ще там, в палатковия лагер. Няколко такива като нея събираха предния ден изхвърлените екземпляри от книгата на д-р Желев "Фашизмът" в шадравана пред Археологическия музей. Вътре ги хвърляха отвратени от управлението му хора, които по този начин правеха своя "грамада" на презрението си. Абсолютно убеден съм за бъдещото предназначение на събраните от дъното на шадравана книги – видях да ги палят след ден истинските лумпени, подпъхнати в множеството пред президентството. Подпъхнати от тези, които използваха тази случка, за да твърдят, че протестиращите срещу Желев и Беров са фашисти. А те самите – "антифашисти".

25 юни 1993:
Този петък от сутринта хората бяха запълнили пространството между площад “Демокрация” и Президентството. Чакаха френската социалистка Катрин Лалюмиер, генерален секретар на Съвета на Европа, за да й кажат “Ние нямаме президент”. Не я дочакаха. Президентът, който твърдеше, че “хората ще го разберат”, предвидливо беше прехвърлил срещите й в резиденция “Бояна”.

27 юни 1993:
В сутрешното предаване “Неделя 150” президентът Желев съобщи на поданиците си, че предсрочни парламентарни избори ще има, и че той няма нищо против те да бъдат в пролетта на 1994-та.

Още една лъжа от голямата президентска торба с лъжите!

Същия ден късно вечерта Едвин Сугарев съобщи чрез радиото, че прекратява гладната си стачка. Ето част от изявлението му:
“Длъжен съм да заявя, че моята гладна стачка постигна своята морална цел, накара хората да се вглеждат, да се почувстват отговорни и непримирими срещу лъжата в политическия и обществен живот. Всички видяха колко струва президентът и докъде стигат неговите представи за чест, достойнство и морал. Всички разбраха, че от тяхната воля зависи да не допускат в бъдеще нечестни политици да управляват България. Днес хората изпитват едно ново чувство за солидарност, което не може да бъде заличено. Сега вече е нужен не пасивен протест, а активни действия, за да прогоним завинаги лъжата, нечестните политически сделки и манипулации от нашия живот.”

А някои продължаваха да пишат ето така:
Соня Ангелова, в.”Континент”, 29 юни 1993:  “Еди постачкува под светлината на телевизионните камери, пък се отказа. Гладуването с политическа цел окончателно се компрометира. Следващият опит вече ще завърши в психиатрията, където му е мястото.”
Мир Богоев: “И сега, след края на представлението, на Еди Сугарев ще му останат купища писма от почитатели, две-три изсушени симпатизантски букета, един албум снимки с бели одежди като на Людмила Живкова и няколко пожълтели афиша от митингите.”

 

Ще допиша още малко за морала, който според Желев има в неговата политика.
В подкрепа на президента и като контрапункт на Сугаревата стачка гладуваха една жена и един мъж. Жената се казва Йорданка Слабакова (името не съвпада случайно с фамилията на известния Петър Слабаков), а името на мъжа е Димитър Илев.
Преписвам дословно едно кратко съобщение от в
естник ”Демокрация”, 6 юли 1993 година: “Йорданка Слабакова, която самоотвержено обяви гладна стачка в подкрепа на Желю Желев, открай време има слабост към държавни мъже. Преди 15 години, когато родила сина си, му дала името Тодор Живков. Така момченцето се сдобило с 4 имена наведнъж ‑ Тодор Живков Георгиев Гетов. За кръстник лехусата поканила писмено генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния Съвет другаря Тодор Живков. “Това е моя скромен новогодишен подарък за вас”,  добавила г-жа Слабакова  (запазваме правописа й).  Д-р Желев прекара един час с нея в сладки приказки, но може би госпожата е забравила да му разкаже този мил спомен отпреди години. Вестниците са за това ‑ да компенсират подобни пропуски.”
Преписвам, пак дословно, друго едно кратко съобщение в “Демокрация” от 2 юли 1993 година: “Димитър Илев излежава 10-годишна присъда по чл.202 и 203 от НК с 6 години помилване  от 28 февруари 1990. Във ведомост, издадена от Софийския централен затвор, която отчита работните дни на затворниците, се вижда, че Д.Илев е работил през месеците март, април, май, юни и юли 1990-та. След пауза през август и септември следват десет работни дни през октомври. Оттогава до ден днешен затворникът Илев не е работил нито ден. Излизал е, когато поиска, в отпуск или с разрешение на прокурора. Подобни волности се позволяват само на хора, които вече са вербувани от тайните служби, твърдят специалисти. На Д.Илев му остават 2 години и 5 месеца затвор, а не 3 месеца, както беше подхвърлено. Той едва ли би гладувал за опрощаване на така кратък срок. Семейството, което лично президентът уважи със съчувствие, всъщност не е семейство. Мария Иванова, която бе представена като съпруга на Димитър Илев, преди месец е получила поредната си социална помощ като самотна майка от община “Красно село”.”

Сугарев казва: "Страшно, а и срамно е, че новият живот, за който редом с вас се борехме и мечтаехме, е вече безвъзвратно осквернен, пропит с лъжа, подменен, фалшифициран. Страшно е, защото една нация не загива, когато идеалите й претърпяват крушение. Тя загива тогава, когато самото понятие "идеал" стане излишно."
И аз мисля точно така. Постарайте се да запомните имената на цитираните. И когато след няколко години тъкмо те ви призоват отново да ги подкрепите с доверието си, пречупете мнението си през тази "призма". И тръгнете след пречупения по този начин лъч. Няма никакво значение посоката на "лъча" – важното е честно и съзнателно да го следвате. Всяко ТАКОВА човешко мнение следва да бъде уважавано. Подлеците нямат място нито нито при едните, нито при другите, в една демократична среда.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 461823
Постинги: 632
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031