Според рейтинговата система на висшите училища у нас има 51 университета!? Изненадата е, че независимо от „глада” за кадри завършили информатика, то голяма част от „информатиците” се трудят като продавачи, (14% от програмистите, завършили Шуменския университет, избират „кариера” зад щанда, а при възпитаниците на Югозападния университет, това се случва с всеки десети)...!? Кому е нужно това?! Бюрата по труда обучават продавач-консултанти в курс за два месеца и половина! Нужно ли е да завършат университет, за да работят същата работа?! Над 70% от работните места за среднисти са заети от висшисти...!? И това не увеличава производителността на труда, защото тези хора не са достатъчно мотивирани! Далеч по-тревожна е тенденцията при реализацията и заплащането на завършилите най-масовите специалности като икономика, администрация и управление. Те са около една трета от всички студенти – близо 90 хил., защото погрешно в очите на общественото мнение тези професии продължават да са престижни и много търсени от работодателите...?! В действителност на пазара на труда отдавна има пренасищане с млади икономисти, което не е случайно, като се има предвид, че 60 хил., следват за икономисти, и около 16 хил., от тях са в УНСС. От доста време експерти по висше образование настояват приемът по икономика да се свие, за да не завършват безработни с диплома! В момента двама от всеки трима млади икономисти не работят това, за което са учили! Това е грешно пилеене на ценен обществен ресурс! Друг сериозен проблем са частните колежи, които дават статут на „професионален бакалавър” – по-малко популярен у нас. Част от тях се преориентираха и искат да бъдат регистрирани като университети, което ще им даде правото да обучават не само бакалаври, но и магистри. Не е ясно дали тази пререгистрация, която трябва да се гласува от парламента, ще подобри и качеството на обучение?! Рейтингите сочат, че има драстична разлика между успеха от дипломите, с които кандидатите влизат да следват икономика, (Софийски университет – 5,62; Технически университет Габрово – 4,48)!? Проблем е и драстичната разлика в качеството на обучение, откъдето идват и огромните проблеми с реализацията на младите специалисти, (голяма част от студентите предпочитат да работя за пари, отколкото да присъстват на лекции; голяма част от преподавателите не могат да възбудят интерес в студентите със старите методи на преподаване, което налага спешно „подмладяване” на преподавателския състав; да не говорим за порочните практики…)!? Именно поради тези причини се очаква държавата да започне да свива парите за университетите, които преподават несвойствени науки – най-вече икономика, администрация и управление, както и право! Обикновено, ако технически университет разкрие подобна специалност, (което е масова практика), то тя остава назад в рейтинговата система, защото не може да осигури нито добри хабилитирани преподаватели, нито условия за качествено обучение. Идеята е до 2020 година, когато по-голямата част от парите за университетите няма да следват студента, а ще се дават само на базата на постигнато качество в обучението, то така част от тези свръх раздути специалности ще бъдат закрити. Сега икономика се предлага в половината от университетите (26), затова всеки десети млад икономист работи като продавач!? В същото време икономика учат толкова студенти, колкото във всички природонаучни специалности, взети заедно!? Броят на математиците – 467 (едни от търсените кадри) е по-малък от броя на младежите, учещи за свещеници (600 души)!? При това част от 467, записали математика, не успяват да се дипломират поради трудността на изучаваната материя! Ето защо държавата има намерение да насочи пари от европейските оперативни програми за финансирането на приема в природните и точните науки, като част от тях вероятно ще покрият таксите за обучение на младите хора. Те ще могат да се обучават без пари при определени условия – например като се ангажират да завършат с много добър успех и да работят в България за определен брой години (поне 3). За сега се очертават две приоритетни професии – медицина, (заради масовата емиграция) и педагогика, заради значителната част от учителите, които ще излязат в пенсия в близките десетина години. Сериозна научна дейност у нас развиват едва десетина университета. Данните за това се базират предимно на цитирането на научните им разработки в престижни международни списания. На първите 4 места са Софийският университет, Медицинският и Техническият в София, следвани от Химико-технологичния университет. Пробив в науката може да се направи с добър научен потенциал и с достатъчно средства. Всичко това отново ни кара да се запитаме имаме ли нужда да поддържаме скъпоструващи, неефективни структури от над 50 университета при този демографски срив в малка и бедна България?!