22 декември (денят на зимното слънцестояние) е Българската Нова година, този ден Древно-Българите наричали "идинак" или енинак /единак/. Това е денят, който останал от Бога "небоядисан” или Божият ден. Наименованието му идва от “ен” – небесен, божествен. От друга страна, българите наричат Юпитер "Енкул" или Янкул – Бог на времето, на календара – от “ен” – небе и “кул” – годподар, което може да се приеме като потвърждение, че именно орбиталният период на Юпитер е основа за 12-годишната цикличност на календара.