Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2017 10:10 - Ре-ферендуми – нали искаме да сме Швейцария на Балканите
Автор: stotzen Категория: Туризъм   
Прочетен: 285 Коментари: 0 Гласове:
0



Няма нужда една страна да е „подходяща” за демокрация, защото тя става такава чрез демокрацията! Повече от четвърт век бленуваме да сме Швейцария на Балканите – невероятно уредена, спокойна и стабилна държава, на коятo се възхищават всички, а какво сме? В България няма ред, нито в движението по пътищата, нито в управлението на страната, само престъпността ни е организирана…!? Веднага някои ще опонират – лесно им на швейцарците, златото на целия свят се стича в трезорите на „Банхофщрасе”…, и „пари при пари отиват”… А защо това се случва именно там, в три пъти по-малка от България страна с враждебна за обитаване природа? И парите се подчиняват на определени закони – отиват, където е по-сигурно, гарантирано предвидимо, където са невъзможни катаклизми и революции, родени от болни глави! Самите швейцарци мъдро са го измислили – повече от 200 години постоянно и пряко участват в управлението на страната, (пред избирателните урни, с писма, а вече и електронно, имат решаващата дума по всички въпроси, от такива като членството в ООН и ЕС, през устройството на армията, до прозаичната дилема какви лампи да се сложат на общинския площад)! Удивително за чуждия поглед, но гражданите на конфедерацията, („Хелветика”, създадена преди 730 години), изразяват мнението си 4 пъти в годината по около 30 въпроса чрез Референдум, затова Референдумът за швейцарците е повече от свещена крава! Ако попитате, който и да е швейцарец от кой национален символ би се лишил – от референдумите, от часовниците, от кравите…? Без да се замисля ще ви каже – никога от референдумите! Защото без тях няма да имат нито крави, нито часовници…! За чужденеца е и кратката формула: „Не Швейцария прави референдумите, а референдумите правят Швейцария!” Тук е важно да поясним, че в страната никога не се провеждат Плебисцити - това е допитване, инициарано от властта, за да й додаде легитимност, докато Референдумът дава сила на гражданите, защото именно те определят темите му! Най-голямото постижение на пряката демокрация, което швейцарците възприемат като част от националната идентичност, е именно т.нар. гражданска инициатива – според това право при събрани 100 хил. подписа за 18 месеца, поставеният въпрос задължително отива на Национален референдум! Прагове за валидност няма! През последните десетилетия поисканите от гражданите референдуми се увеличават, макар броят на одобрените идеи да е пренебрежително малък. Защо тогава пестеливите и свръх практични швейцарци упорито гласуват ли гласуват, отделяйки време, пари и усилия? Отговорът е ясен – със сигурност са преценили печалбата от вложението, наречено Референдум! Над 150 годишното постепенно разширяване на обхвата и механизмите на пряката демокрация доказва, че всички печелят, когато обществото обръща поглед към незабелязани, пренебрегвани или направо нежелани от политиците проблеми и негативни тенденции! Това е голямата роля на референдумите – преди де каже своето „Да” или „Не”, всеки може да проследи, най-вече чрез отлично регулирано медийно отразяване, обстойната аргументация на позициите! И понеже швейцарците са си научили отдавна историческия урок по солидарност и мисъл за своето благоденствие само като част от общото, все по-малко странно е как е възможно да отхвърлят намаляването на данъците, въвеждането на т.нар. „базисен доход”, на по-дългите отпуски, да ограничат придобиване на ваканционен имот заради презастрояване, да „преселят” легалната услуга „платена любов” от улицата в специални, контролирани помещения…! Императивно, всяка промяна в Конституцията, задължително подлежи на народно одобрение, а никой закон не влиза в сила, ако в срок от 100 дни от приемането му 50 хил. с право на глас поискат Референдум по него! По пътя на пряко упражняваната воля, гражданите имат лост не само да държат под око всички органи на представителната власт, но и във всеки момент да я „удрят през ръцете”! Така те имат самочувствието на действителен суверен, който никога не може да бъде поставен пред свършен факт! А народните избраници от всички нива винаги имат едно наум, че решенията им са предпоследни, и се стремят да не провеждат злепоставящи ги недомислени или неприемливи за обществения интерес закони! Дисциплиниращата роля на този контрол се демонстрира от факта, че за век и половина само 7% от законите са били оспорвани с референдум! Безспорно тази практика вдига бариерата между гражданите и властта и те по-често си партнират, отколкото противопоставят. И понеже посоката се избира бавно, но за дълго и се следва без компромисно, то в крайна сметка да правиш референдуми излиза по-разумно и много по-евтино! Смешен е „плачът” и за некомпетентността на хората от народа да решават важни проблеми – ако беше така, оазисът сред Алпите отдавна щеше да е рухнал, защото там отдавна няма неприкосновени за гражданското мнение теми! И статистиката е категорична – колкото повече референдуми са проведени в дадена община по въпроси на обществените финанси например, толкова по-добро е състоянието им, (от икономическа гледна точка всичко е в полза на пряката демокрация и нищо не е срещу нея)! Монополизирането на „компетентността”, не е нещо ново, но звучи особено неубедително във века на всеобхватната информация – за какъв морален казус може да се говори, ако обикновените граждани са компетентни да избират елита, а после стават „аутсайдери”, неспособни да преценят кое е за тяхно добро…?!? Понеже говорим за швейцарския опит, факт е, че дискусията около референдумите никога не е спирала, че процесът не е бил и не е гладък, че има „капани”, но нищо по-добро все още не е измислено…! Все още ли мислите, че можем да бъдем Швейцария на Балканите…?!



Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: stotzen
Категория: Туризъм
Прочетен: 462416
Постинги: 800
Коментари: 77
Гласове: 258
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031