Легендата разказва, че иконата била донесена от Света гора (в Атон) през 13 век от един монах-зограф по волята на Божията майка. За да спаси от турците чудотворната икона, игуменката я скрила в кладенец, преди да бъде разрушен и разграбен божият дом.
През 1680г., ратайче, пасейки овцете, случайно чуло женски плач от дълбините на земята край развалините на манастира. Започнали да копаят и намерили иконата на Пресвета Богородица Троеручица. Хората веднага събрали средства и храмът бил възстановен.
Стотици са случаите на изцеление, на които са били свидетелки монахините, затова пред лика на светицата винаги има свежи цветя и подаръци, принесени от богомолците.
„Най-важна е вярата! Идвайте тук често, защото мястото е чудотворно!”, ни каза калугерката на сбогуване. А ние се спуснахме пеша към Велико Търново (на около 40 мин.), мислейки си, че чудесата наистина съществуват, само трябва да повярваш в тях! А, който не вярва, нека да отиде в Арбанаси, за да види иконата на Пресвета Богородица Троеручица и да й се поклони и помоли, сигурен съм, че всеки има за какво да се моли! Направете го! Никога не е късно!