Постинг
20.01.2020 10:56 -
ИКОНОМИКС
ИКОНОМИКСът е науката, която изучава стопанската система на един обществен строй. Целта ми е ясно, точно, интересно и на общодостъпен език да разкрия същността и принципите на икономикса и функционирането на световната икономическа система. Науката е жив и развиващ се организъм, отразяващ общественото развитие. Икономиксът е синтез на съвременните направления на всички конкуриращи се школи: посткенсианството, монетаризма, рационалното очакване, чикагския либерализъм, марксизма, радикалните икономикси. Като обективен обзор на основните открития на съвременната икономическа мисъл и в споровете на тази тема посочвам мисли на интелектуалните гиганти като: Адам Смит и Карл Маркс, Джон Кейнс и Милтън Фридмън, Джейнс Тобин и Роберт Лукас. Икономиксът е наука, която се развива, тя се променя под влияние на движението на обществото, на неговата икономика – през 1778 г., Адам Смит публикува своята книга „Богатството на народите”, това е началото, за повече от 200 години от нейната поява и излизането на книгата на Джон Кейнс „Обща теория на заетостта, процента и парите” (1936 г.), икономическата наука е преминала през много етапи. Някъде по средата на пътя се е появила критиката на капитализма на Карл Маркс „Капиталът” (1867 г.). От тогава за повече от милиард хора, т.е. една трета от населението на света „Капиталът” бе станал икономическо „евангелие”. Икономиксът е наука за това как хората и обществото избират начин за използване на дефицитните ресурси, които могат да имат многоцелево предназначение, за да произвеждат разнообразни стоки и да ги разпределят за потребление между различните индивиди и групи в обществото. Икономиксът засяга много въпроси от живота на обществото – свързан е с такива важни процеси като безработицата, цените, инфлацията, доходите и т.н. Едно от принципно важните понятия в икономиката е брутният национален продукт (БНП) – това е най-точният сумарен измерител на количеството стоки и услуги, които може да произвежда дадена страна. БНП в голяма степен свидетелства за равнището на живота, състоянието на здравеопазването, на образованието и т.н. Отчитайки качеството на живота, може да се коригира БНП, приспадайки от него негативните черти на съвременния град – замърсения въздух, пренаселеността и т.н., но може и да се прибавят параметрите на качеството на живота – увеличението на свободното време, работа в домашното стопанство и т.н. Брутният вътрешен продукт (БВП) е един от основните индикатори за измерване на икономиката във финансовия и икономически свят. Той представлява стойността на всички стоки и услуги, изработени от икономиката на една държава за даден период, обикновено 1 година. В стойността на БВП се включват само пазарните сделки, тоест тези, които са минали през покупко-продажба и са официално регистрирани. В него не се включва нито безвъзмездният труд, нито делът на „сивата икономика“. Формулата за изчислението на БВП изглежда така: GDP = C + G + I + NX където: „C” представя цялостното потребление на домакинствата в икономиката на дадена страна; „G” е сумата от всички правителствени разходи; „I” е сборът от всички инвестиции в бизнес сектора; „NX” е нетният износ за страната (той се пресмята като цялостния износ минус цялостния внос, или NX=износ-внос). Номиналният БВП е пресметнат в текущи цени. Реалният БВП е пресметнат в съпоставими цени, т.е. при него е отчетена инфлацията. ТЕМПЪТ НА НАРАСТВАНЕ НА БВП ПРЕДСТАВЛЯВА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ.Общо прието е, че от 2,5% до 3,5% растеж в реалния БВП на година е най-полезното равнище за една развита икономика, защото е достатъчно, за да предостави корпоративни печалби и да помогне за разрастване на работните места. Такъв растеж е умерен и не предизвиква излишни притеснения за увеличение на инфлацията. Когато икономиките излизат от рецесия има периоди на растеж на БВП в рамките на 6% – 8%. Дефиницията за икономическа рецесия пък е две последователни тримесечия с отрицателен ръст на БВП. Друг важен показател свързан с БВП е БВП на глава от населението - той показва дела на стоките и услугите, които се падат на един жител на дадена държава. Този показател измерва благосъстоянието на гражданите. Икономическите изследвания и политиката способстват икономиксът да се използва: първо, за да се опише движението на производството, инфлацията, доходите; второ, за да се обоснове икономическото поведение, отговаряйки на жизнено важни въпроси като: какво е равнището на безработицата? Какво е допустимото равнище на инфлацията? Трябва ли чрез системата на данъците да се прехвърлят пари в полза на бедните слоеве на обществото? Светът на икономиката е много сложен, в него има милиарди хора и фирми, хиляди цени и отрасли. Възможният път за появяването на икономическата зависимост в контролируемия експеримент, в който всички явления освен изучаването, се приемат за неизменни. Всяко общество, независимо дали е напълно колективизирано (комунистическо), племе от южните острови, капиталистическо развито стопанство, тайна община или пчелен рой, се сблъсква с три основни взаимно свързани проблеми на икономическата организация: - Какви стоки трябва да бъдат произведени, в какво количество и кога трябва да се произведат? Длъжни ли сме да произведем повече продукти за храна и по-малко дрехи или обратно? – Как да се произведат тези продукти? От кого, с какви ресурси, с помощта на каква технология? – За кого е произведен продуктът? Как националният продукт ще се раздели между отделните индивиди и семейства – малко богати и много бедни или за всички по равно? Приоритет на мускулите или на интелекта? Трябва ли ленивият да се храни добре? Тези три проблема са основни за всички икономически системи, но се решават по различни начини. Безработица и безрезултатност – от време на време възниква ситуация, при която има ненатовареност на мощностите и ресурсите, намирайки се в това състояние се намалява производството и на оръжие. По такъв начин след 1940 г., САЩ станаха „крепост на демокрацията” , а в СССР – съветският съюз и в сателитите му нямаше безработица и ненатоварване и се намираха на ниско равнище на своите възможности, затова им се наложи да преустройват производството от гражданска на военна продукция и това ги доведе до икономически крах и до рухване на цялата социалистическа система (1989г.)! Пазарно решение на основните икономически проблеми – съществуват два основни модела на организация на икономиката: основана на пазарния механизъм, и на командния. Пазарният механизъм е такава организация на стопанството, при която индивидуалните потребители и производители си взаимодействат посредством пазара за решаване на трите основни проблема на икономиката – Какво? Как? За кого? При командната икономика концентрацията на ресурсите се определя от правителството, задължаващо индивидите и производителите да изпълняват държавни планова (у нас от 1944 до 1989 г.). Днес нито един от тези видове не отразява реалността в световната икономическа система в чист вид – тя представлява „смесена икономика”, в която частните и обществените институции осъществяват икономически контрол: частната система – посредством невидимата направляваща на пазарния механизъм; обществените институции – чрез административното регулиране на данъчните стимули. В пазарния механизъм никой от индивидите или организациите съзнателно не се занимава с решаването на триадата икономически проблеми: „какво”, „как” и „за кого” – производители и потребители се срещат на пазара и определят цената и обема на производството. „Какво да се произвежда” се определя чрез всекидневното „гласуване” посредством парите на потребителя по пътя на избора на покупка на една или друга стока. „Как да се произвежда” – се определя от конкуренцията между различните производители. За да се увеличи печалбата трябва да се поддържат разходите на минимално равнище, като се използват най-ефективните методи на производство. „За кого да се произвежда” се обуславя от съотношението между търсенето и предлагането (конюнктурата) на пазара, и на факторите на производството. Пазарът определя равнището на работната заплата, рентата, процента и печалбата, т.е. източниците, от които зависят доходите на хората. „Кой управлява” – пазарната икономика се управлява от двама „монарси”: потребителите („Негово Величество Клиентът”) и равнището на стопанската дейност. Икономическата роля на държавата се състои в установяването правилата на дейността чрез три функции: ефективност, справедливост и стабилност. Ефективност – да коригира такива „грешки” на пазара, като монопола, нелоялната конкуренция и т.н.; справедливост – да преразпределя дохода в полза на бедните и немощните; стабилност – изглаждане на деформациите на деловия цикъл, сдържане на безработицата и инфлацията, поддържане на икономически растеж. Стоките се създават в резултат на разходи на суровини, енергия и труд. Капиталът представлява фактор от друг род – той се отличава от споменатите първични фактори по това, че бидейки част от разходите, в същото време е и продукт на труда. Същността на капитала е в това, че той въвлича по заобиколен път спестяващите време методи на производство. Нашето текущо равнище на живот е следствие от минали вложения – днес живеем така, заради минали решения, а в бъдеще ще живеем така, заради решенията, които взимаме днес! Капиталът е необходим във всяка икономика, доколкото увеличава производителността – това е валидно и за съветския „комунизъм”, и за американския капитализъм, но има и доста съществено различие – в „съветския блок” доходите от капитала принадлежат на държавата, а при капиталистическата система индивидуалният капиталист владее лихвата, дивидента, печалбата, но обществото определя колко може да „наследи” капиталистът като установява данъците, таксите и т.н. Инфлацията е процес на обезценяване на книжните пари. Темпът на нарастването й се предсказва и отчита, като се нарича инертен или очакван. Подобна инфлация може да продължава дълго, без да носи никому вреда. Инфлационната ситуация се влошава под въздействието на два вида икономически фактора: първо, когато търсенето превишава предлагането, възниква излишък от парични средства, нарастват цените; второ, когато нарастват разходите за суровини, увеличава се работната заплата, цените пак нарастват. Между нарастването на цените и инфлацията съществува различие – инфлацията не е равнозначна на общото нарастване на равнището на цените. Познати са три вида инфлация: Умерена – цените нарастват бавно (под 10% за година), стойността на парите се запазва, отсъства риск при сключването на сделки по номинални цени; Галопираща – цените нарастват от 20 до 200% за година, сделките се осъществяват спрямо нарастването на цените, парите започват да се материализират в стоки; Хиперинфлация – количеството на парите в обръщение нараства с астрономически темпове, разминаването между цените и работната заплата става катастрофално, разрушава се благосъстоянието дори на най-осигурените слоеве на обществото, (у нас „Виденовата зима” 1996-97 г.). При инфлацията движението на цените и работната заплата нямат еднакъв темп и протича преразпределение на доходите и богатството между различните класи; наблюдава се разнопосочно движение на цените и обемите на производствата на различните стоки. Инфлацията се засилва в периодите на висока заетост и голямо производство, и обратно – спадането й се съчетава със спадане на производството и нарастване на безработицата. Съвременната макроикономика свидетелства, че не съществува пряка връзка между инфлацията и равнището на производството и заетостта. Да се ликвидира инфлацията или да се адаптираме към нея? Различните страни решават тази дилема по свой начин – разработва се комплекс от адаптационни мерки (индексации, социални помощи и т.н.). В резултат на нетърпимостта на работниците към намаляването на работната заплата и нежеланието на капитала да се намаляват цените, задържането на инфлацията се осъществява повече чрез по-голямото нарастване на безработицата. Световната икономика се сблъсква с упорито запазваща се безработица, периодична инфлация и устойчива бедност. Представата, че посочените проблеми се решават лесно, изчезва под натиска на статистическите данни и аналитичните доводи. Днешните несполуки могат да ни накарат да повярваме, че богатите страни винаги ще страдат от безработица, а бедните ще се намират под гнета на външните дългове. Наистина има известно основание за такива черни мисли… Разбира се, бъдещето е по-далеч от нас, отколкото настоящето – днешните проблеми скоро ще станат част от историята и ще възникнат нови, други и по-непреодолими… Основният икономически въпрос за страна, чийто жизнен стандарт е разкъсал веригите на необходимостта, ще стане НЕ „как?”, „какво?”, и „за кого?”, а „Защо?”! corect-if.blogspot.com
Вълнообразно
Няма коментари
